ЕФРЕН СЕРА – АМЕРИКАНСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛ В ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ

Представяме ви г-н Ефрен Сера! Той е преподавател в ПЕГ „Екзарх Йосиф I“ за учебната 2023-2024 г. по линия на партньорството на училището с програма Фулбрайт. Нека се запознаем с него чрез интервюто проведено от Никол Златанова и Кристиян Георгиев:

Добър ден, г-н Сера, можете ли да ни кажете нещо за себе си и семейството си?

Добър ден и на вас, и разбира се. Роден съм в Санто Доминго, в Доминиканската Република. Идвам от голямо семейство с лели и братовчедки и само трима братовчеди, следователно никога не успявам да спечеля спор. Срещнах моята съпруга (Мери Патриша Краули) в курортен град (Пунта Кана) през ноември 1985 г. До февруари 1987 г. бяхме решили да се оженим, защото дългосрочните връзки бяха брутални. Предстоящият февруари честваме нашата 38-ма годишнина от сватбата. Моята професия беше – преди да се впусна в сферата на преподаването на английски език на говорещи други езици (TESOL) – физика, приложна математика и научно програмиране. Преди да си взема свободна година и да дойда в България, работех като физик за Изследователската Лаборатория на Американския Военноморски флот (най-старата изследователска лаборатория в САЩ). Един от основните ми изследователи е др. Джули Рубин е във Вашингтон О.К., а други двама са в Монтерей, Калифорния. Образованието ми е бакалавър по математика и физика, и магистър по молекулярна и атомна физика (бях кандидат за докторантура, но отидох в Силиконовата долина по време на първото разрастване на онлайн икономиката през 2000 г. Завърших и степен по компютърни науки докато работех. А миналата година завърших и квалификационен курс за TESOL в университета на Сан Франциско.

Членовете на семейството ми са: Мери Патриша (съпруга) и Самюел (син). Имам майка и сестра, както и племенници, които живеят в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Как решихте да кандидатствате за програмата?

Реших да кандидатствам за програмата след като проведох дълги разговори с моят наблюдаващ в университета на Сан Франциско, др. Седик Попал. Др. Попал е от Афганистан, като е напуснал при инвазията на руснаците. Той е добър приятел и ментор. Също така, България има най-много ЕТА награди от всяка друга страна по света.

Семейството Ви подкрепя ли чуждестранното Ви приключение?

Напълно! Никой не може да предприеме такъв ход без подкрепата на семейството си, защото е много стресиращо. С жена ми и синът ми направихме семеен съвет, на който обсъдихме какво би било да сведем заплатите си от две на само една, а моята заплата беше доста голяма за американските стандарти. За наш късмет, моята съпруга е аптекар в болница е много добре заплатена. Стараем се всеки ден да се виждаме по ФейсТайм и тримата. Казваме си „Добро утро“ и „Лека нощ“ всеки ден. Вярвам, че саможертвите ще си струват накрая. Не е саможертва, ако се сравни с това, през което преминават украинците сега.

Какви са вашите впечатления от България, Ловеч и училището?

За мен е привилегия да изпитам живота в след-съветска страна, тъй като съм виждал животът в държавите от източният блок само чрез филмите от там. Винаги ме е запленявало. Препоръчвам ви да изгледате филма „Животът на другите“, той започва през 1984г в Източен Берлин. Харесва ми опростеният живот в Ловеч, защото ми напомня за провинцията Ла Романа в Доминиканската Република, от където е майка ми. Прекарал съм всичките си лета там. Училището е уникално, и не го хваля напразно, понеже непрестанно го чувам от самите ученици. Например, Мишо, един от моите осмокласници, с когото се разхождаме в четвъртъците след училище по път за вкъщи, ми разказва докато вървим към домът му до пазара колко много харесва езиковата и колко много не е харесвал предишното си училище. Също така, това което чувам от мои колеги , американски преподаватели из цялата страна, е че имат постоянни трудности с „проблемни деца“ или овладяването на дисциплината на целият клас. За това, си мисля, че положението при мен е добре.

Какво е Вашето впечатление от учениците? Различни ли са от учениците в САЩ?

Намирам учениците за доста уважителни и мили, но пушат прекалено много. За да направя сравнение трябва да сравня учениците с тези от гимназията в Санта Круз, която е обществена. Най-голямата разлика е, че учениците от Санта Круз участват много повече в спортни дейности и отбори като баскетбол, американски футбол, бейзбол, лека атлетика, крос кънтри бягане, каране на сърф и др. в сравнение с учениците от езиковата. Спортните дейности и съперничествата са по-голям феномен в САЩ, отколкото са в България. Ако искате вярвайте, но крайбрежните окръзи в Калифорния провеждат ученически състезания по каране на сърф.

Какво най-често Ви питат учениците?

След като идвам от Калифорния, учениците са много любопитни за животът в най-многолюдният щат от федерацията. Много от европейците, с които съм разговарял, не осъзнават, че цялата територия на Европа може да бъде поставена вътре в територията на САЩ, и където и да отидеш ще се говори на английски. Направо невероятно! Представете си, че карате с кола от Ловеч до Хелзинки, Финландия, и всеки по пътя да говори български. Това е Америка.

Какво се надявате да постигнете след края на програмата?

В краткосрочен план, искам да се върна и да основа компания за софтуер, биоинформатика, и да изплатя студентските дългове на сина ми. Ще се върна на старата си работа, но ще основа консултантска компания за софтуер базирана в Санта Круз, с която да съм подизпълнител на компании занимаващи се с биоинформатика, като Дженентек, в южната част на Сан Франциско. Също така планирам да преподавам английски език като чужд език на възрастни чрез програмата на Държавният Департамент на Съединените щати за виртуално образование. Ще е само 10 часа на седмица. В дългосрочен план аз и съпругата ми планираме да се завърнем в Европа след като молбата ѝ за ирландско гражданство бъде одобрена. Тогава бих бил щастлив да мога да работя като подизпълнител за компании в Калифорния и да преподавам малко английски език на възрастни в Ирландия или Испания, или Португалия.

Блиц интервю:

Любимо американско ястие?

Моето любимо американско ястие трябва да е мексиканско тако с морски дарове

Най-малко любимо американско ястие?

Определено бързата храна

Любимо българско ястие?

Шопска салата, която правя всеки ден тук.

Най-малко любимото ти българско ястие?

Нямам

Любим град в САЩ?

Трябва да е Малибу, поради значението му за нас, и заради сърфинга.

Любим град в България до сега?

До сега, трябва да кажа Благоевград. Но отивам до Бургас през юни и имам слабо място за крайбрежни градове.

Любим спорт?

Каране на сърф

Любим отбор или спортист?

Ню Йорк Джайънтс (американски футбол). Със сина ми посетихме техен мач на техният стадион в Медоулендс в Ню Джърси.

Любимо животно?

Ще трябва да кажа котка. Те са много находчиви и независими, да не споменаваме потайни и умни.

Любим филм или телевизионна поредица?

Моят любим филм все още е „Папийон“ със Стийв МакКуин и Дъстин Хофман. Това е филм забранен за деца, но майка ми ме заведе да го гледам на 5 години. Тя не знаеше, че е забранен.

Любим музикален жанр или група?

Всякакви. В момента слушам финландска група на име Maustetytöt. Силно ги препоръчвам.

Имате ли някакви хобита?

Да карам сърф 

Любимо място за ваканция? Море или планина?

Порто в Португалия или Гауей в Ирландия, и двете са на море!

Ще останете ли за втора година?

Ще ми се да можех, Но си имам емоционални и финансови отговорности, за които трябва да се погрижа.