Всяка година дванадесетокласниците от Езиковата гимназия ни представят своя театрален спектакъл. Когато аплодисментите и овациите затихнат, човек несъзнателно се връща към изворите на тази шейсет и четири годишна традиция. Още първата година от откриването на гимназията група ученици подготвят програми за различни чествания, съчиняват текстове за рецитали и малки сценки.
През 1951 година учителят по български език Хараламби Андрейчев събира тези петнадесет годишни ентусиасти и слагат началото на драматичния състав в Езиковата гимназия. Представена е пиесата „Искам да се върна у дома“ от Сергей Михалков. Спектакълът се играе с голям успех на училищната театрална сцена. Сложено е началото на една традиция, която всеки следващ випуск ще развива и обогатява.
Минават година след година, отиват си първите „артисти“, идват нови сили и дейността на драматичния състав продължава – всяка пролет нова театрална постановка. Хараламби Андрейчев поставя повече от 10 пиеси, но връх в неговата театрална дейност си остава оперетата „Наталка Полтавка“, която се играе през 1963 година в новия театрален салон в града.
След пенсионирането на Андрейчев в гимназията идва неговият достоен заместник Найден Ангелов., който продължава театралната традиция с голям
Ентусиазъм. Дълги години се старае да предаде на своите ученици голямата си любов към театъра.
В края на 60-те години се поставя началото на една нова традиция – завършващият випуск да се представя с театрална постановка. Дотогава в драматичния състав са участвали ученици от 9 до 11 клас. Срещите със спектаклите на Езиковата гимназия са истинска радост за зрителите. И това не е случайно. В състава са събрани млади мислещи хора, търсещи, възторжени. Тяхната изява е спонтанна и заразителна., тя е лишена от подражателство и предубеденост. Едно от най-ценните качества в изпълнението им е свежестта и искреността.
След 1970 г. театралният спектакъл се поставя от учителите по български език и литература на завършващия випуск – Найден Ангелов, Люба Байрактарова, Елвира Маринова, Цветана Кованджиева, Цветелина Найденова… За успешното представяне на постановките през тези години ценна помощ са оказвали режисьорите от Драматичен театър Ловеч Николай Поляков, Гаврил Маслев, Иван Станев, Бина Харалампиева, Димо Дешев и актьорите Младен Пенков и Анимари Димитрова.
От 1993 г съдбата на училищния драматичен състав се свързва с актьора Стоян Георгиев, който вдъхна нова искрица живот. За учениците „актьори“ той не беше само режисьор и учител, но и приятел – особено близък човек на когото често доверяваха най-съкровените си тайни. Стоян Георгиев постави 15 пиеси с „актьорите“ от Езиковата гимназия.
От началото на 90-те години спектакълът на завършващия випуск се представя на празника на гимназията – деня на радостната творческа среща с публиката. Сцената и салонът са едно цяло – като възраст, жизнени впечатления, проблеми, чувства, възприятия. На сцената са съучениците, приятелите. Връзката е изключителна, реакциите са бурни, непосредствени, въздействието е много силно. На такъв непосредствен и жив контакт между сцена и зала могат да завидят много професионални актьори.
От 2008 г. театралната щафета в Гимназията за чужди езици бе поета от актрисата Слава Георгиева, която дойде преливаща от енергия и желание за работа с младите таланти от елитната гимназия. Тя бързо спечели сърцата и доверието на „актьорите“ от следващите випуски. Доказва го всяко едно от нейните представления.
Репертоарното многообразие и значимост са едни от най-ярките белези на драматичния състав – „Врабчови хълмове“, „Семейството“, „Слънчев дом“, „Камък в блатото“, „Шепа щастие“, „Спасителят в ръжта“, „Барабанчица“, „Приключенията на Чиполино“, „Делото Адам и Ева“, „Когато розовите танцуват“, „Старият дом“, „В нажежения мрак“. В репертоара на състава са широко застъпени и пиеси с ученическа и младежка тематика: „На добър час“, „Седемнадесетгодишните“, „Ние не вярваме на щъркели“, „Изпити“, „Дуел на тенис корта“, „Бягството“, „Писмо от Париж“, „Гняв“, „Вчера“. Няма развитие там, където смехът не шества, затова и комедията като негово висше превъплъщение е между най-харесвания жанр в гимназията – „Чакайте на телефона-викат ви от Таймир“, „Криворазбраната цивилизация“, „Нервна система“, „Суматоха“, „Съмнително лице“, „Сватбата на Фигаро“, „Женско царство“, „Службогонци“, „Фалшивите столевки“, „Прозорецът“, „Фалшивата диплома“, „Големите пари“, „Женитба“, „Развод по български“, „Г-жа Министершата“, „Опечалената фамилия“, „Чер хайвер и леща“, „Едно безумно представление“, „Революция по български“, „Мисия Лондон“…
Много млади хора направиха своите първи крачки в изкуството на сцената на Езиковата гимназия. За някои от тях театърът стана житейска и професионална съдба. Режисьорите Павел Павлов, Христо Кръчмаров, Иван Сапунджиев, Петър Стойчев, Васил Василев, театроведите Лада Панева, Кристина Тошева, Димитър Жеков, Борислав Петранов, драматургът Константин Илиев, писателят и киносценаристът Владо Даверов, артистите Мара Чапанова, Борислава Кузманова, Меди Димитрова, Мария Хаджийска – професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Цветана Енева, Банко Ванков, Петър Димов, Мариян Маринов, Людмила Сланева, Ирена Иванова с три награди за женска роля в киното, Рафаел Бижев – студент по актьорско майсторство в НАТФИЗ, имената им четем по афишите на софийските театри, гледаме ги на телевизионния екран, но преди професионалната сцена, преди киното, телевизията, радиото, любовта им към театралното изкуство се роди в драматичния състав на Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ Ловеч.
След напрежението около поредната премиера абитуриентите ще поверят театралната традиция в ръцете на следващия випуск. И така цели 70 години – випуските се сменят, но драматичният състав си остава онзи носител на традицията в това общество, наречено Езикова гимназия, който е свързващото звено между поколенията.
Стоян Георгиев
Април 2021