С указ №1145 от 02.08.1948 г. на Президиума на Великото народно събрание, публикуван в „Държавен вестник”, бр. 180, са закрити всички частни училища в България – включително и Американския девически колеж в гр. Ловеч. Само 15 дена по-късно (на 16.08.1948 г.) в Доклад на министъра на просветата до министър-председателя е предложено „…сградите и имуществото […] на закритите чужди училища […] да се предоставят за ползване на Министерството на народната просвета за задоволяване нуждите на народните училища”.
За учебната 1949/1950 година някои от сградите на бившия Американски девически колеж в Ловеч („Дейвис хол” и „Чалис хол”) са предадени (на 28-31 октомври) за ползване от Девическата гимназия в града („Тодор Кирков”) – в присъствието на главния инспектор на Министерството. Още тогава в своя доклад министерският пратеник говори за бъдеща езикова гимназия в Ловеч.
На 14.12.1949 г. Министерството на народната просвета излиза със съобщение, че от 01.02.1950 г. ще бъде открита гимназия за чужди езици в Ловеч. Упоменати са условията и нужните документи – желаещите да учат в новото училище могат бъдат от всички селища на България. Кандидатите трябва да представят характеристика от училището, в което учат; заявление от родителите, заверено в съда, че са съгласни детето им да учи в това училище; молба за постъпване; свидетелство за съдимост и автобиография. Резултатите от подбора са обявени през месец януари 1950 г.
Училището отваря врати 15 дни по-късно от обявеното (вместо на 01.02. – на 15.02.1950 година). Така хълмът „точно над главната улица в Ловеч”, както още през 1880 година го описва Давит (Джеймс) Чаллис, остава завинаги пространство на младостта!
В студения февруарски ден (14.02.1950 г.) приетите ученици пристигат в Ловеч от различни градове и села на България – с влак, с каруци или с файтони.
В осем часа на 15.02.1950 г. в двора на Гимназията са събрани 250 ученици (165 момичета и 85 момчета), осем учители и първият директор на училището – Георги Колимечков. За тържественото откриване тук са родители, граждани и заместник-министъра на народната просвета Петко Иванов. Завинаги се запомнят думите от приветствието му: „Няма програма за учебната работа, няма учебници. Всичко вие ще създавате!”
Така и се случва! В края на всеки ден преподавателите разработват следващите уроци на ръка (тъй като няма дори пишеща машина на латиница) и го циклостират за учениците за следващия учебен ден. Водещ е ентусиазмът и въпреки че учебната година за училището е значително по-кратка, материалът е усвоен и учениците успешно вземат годишния изпит по езика.
Децата са разпределени в осем паралелки, живеят задължително в пансионите към училището (включително и тези ученици, които са от Ловеч). Учителите и възпитателите от сутрин до вечер са сред възпитаниците си – живеят също като тях в района на гимназията.
Така през първата 1950/1951 учебна година в училището се изучават 13 учебни дисциплини. Съществуват три отдела: английски, френски и немски. С разработената първа програма за подготвителната година е открит моделът на чуждоезиковото обучение, доказал се успешно през следващите десетилетия. А учениците са в състояние през следващата учебна година да изучават отделните предмети на съответния чужд език. Наред с усвояването на трудния и обемист учебен материал се развива и богата възпитателна дейност. Младежите са изключително активни и извън учебната работа – в областта на театъра, творческото писане, музиката, спорта, изобразителното изкуство (учениците не само са открили в някои от сградите на гимназията декори и театрални костюми от времето на Американския девически колеж, а сякаш във въздуха се носи творческият дух от дейността на множеството клубове от това предишно време).
Първият випуск на Средно училище за чужди езици (СУЧЕ) завършва през 1953 година, а от учебната 1954/1955 вече се изучават 16 дисциплини – включително и втори западен език в 8-ми и 9-ти клас, а руският език е задължителен в учебната програма до 1991-ва година.
През 1954 година английският отдел е преместен в София и поставя началото на Първа гимназия с изучаване на английски език, а през 1958-ма година френският отдел е преместен във Варна, като поставя началото на Гимназия с преподаване на френски език. Заедно с учениците са преместени учители и възпитатели, за да предадат опита на училището по организацията на работата за усвояване на езика, извънкласните форми и пансионния ред.
В Ловеч остава немският отдел (с четири паралелки) и поставя основите на Смесена гимназия по немски език (СГНЕ), която приема за свой патрон Ернст Телман – деец на немското и международното антифашистко движение. През април 1959-та година Роза Телман (съпругата на Ернст Телман) присъства на официалното именуване на училището.
През 1960-та година е въведен приемен изпит по български език и литература за кандидатите, желаещи да учат в гимназията, а през 1964-та се въвежда и приеман изпит по математика. Организацията и провеждането на изпитите се извършва в училището до 1999-та година, когато преминава към Министерството на образованието и се превръща в единен модел за прием за всички езикова гимназии в страната. Системата предвижда едногодишно интензивно обучение по западен език в подготвителен клас със задължително целодневно занимание. За една година учениците трябва да научат 5-6 хиляди думи, да усвоят задълбочено граматиката и да овладеят до такава степен съответния западен език, че да са в състояние от следващата учебна година да изучават на него отделните предмети. До ден-днешен в училището се работи по тази целодневна система в първата година от обучението.
В началото на 70-те години се откриват езикови училища и в други градове на страната, където – във въвеждането на вече утвърдената система на чуждоезиковото обучение в Ловеч – участват възпитаници на Първото езиково училище в България, разбира се, след като са получили и висше образование по съответния език. Езиковата гимназия в Ловеч се утвърждава като елитно училище, към него се стремят все повече кандидати и това налага през учебната 1982/1983 година да се открие още една паралелка.
В резултат на проведената реформа в образованието от 1983/1984 г. училището е преименувано в ЕСПУ „Ернст Телман” (Единно средно политехническо училище) с УПК и в последната година на обучението се изучават три вида технически специалности. От 1984/1985 г. са обособени групи по СИП за ІХ-Х клас, а през 1992/1993 г. е въведена и задължителноизбираема подготовка в ХІ клас.
Поради нарасналия интерес към изучаването на западни езици през 1984-та година в училището е възстановено изучаването на английски език с откриването на две паралелки, а през 1986-та е възстановен френският отдел също с две паралелки. През 1994-та година се сформира испански отдел.
През всичките години в училището винаги са работили и преподаватели, които са носители на съответните изучавани чужди езици, което благоприятства по-лесното усвояване на фонетичните особености.
След демократичните промени в България през 1989-та година наименованието на учебната институция става Езикова гимназия – гр. Ловеч (ЕГ – Ловеч) и е с това наименование до 1997-ма година.
По случай 120-годишнината от избирането на ловчанския митрополит Йосиф за български екзарх нашето училище го приема за свой патрон и оттогава (28.10.1997 г.) до днес се нарича Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф І” (ГЧЕ „Екзарх Йосиф І”). Основания за приемане на патрона е титаничният български дух на екзарх Йосиф І, който 38 години носи тежкия кръст на църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело в България. На тържеството присъстват представители на Светия синод, водени от тогавашния патриарх на българската православна църква – Максим – който освещава училището с неговия нов патрон.