УЧЕНИЦИ ПИТАТ, УЧИТЕЛИ ОТГОВАРЯТ

По повод 5 октомври-Световен ден на учителя, представители на Ученическия съвет проведоха интервю с учителите. Основните въпроси бяха „Защо избрахте учителската професия?“, „Предизвикателство или призвание е да бъдеш учител?“

Ето какво отговориха учителите:

Галина Петкова, учител  биология и география на френски език:

1. Какво Ви подтикна да станете учител?

– Обичта към биологията и географията ме подтикна към учителството. Разнообразието и срещата с различни ученици също беше голяма част от взимането на това решение. Работата с млади хора ме зарежда.

2. Какво Ви мотивира да продължите да практикувате Вашата професия?

– Мотивира ме това да виждам интереса от страна на учениците към материала, който им преподавам. Това да виждам как учениците ми просперират в обществото е изключително удовлетворяващо.

3. Как решихте да останете да преподавате в България?

– На този въпрос нямам точен отговор, защото след като май месец завърших училище, същата година септември започнах работа. Така, че нямах много време, да се чудя и пътят ми продължи в България.

4. Според Вас как се поддържа връзката учител-ученик?

– Относно връзката учител-ученик, съм на мнението, че трябва да се спазва дистанция в зависимост от ситуацията. В днешно време, учениците не правят разлика между това кога трябва да общуваме приятелски и кога трябва да вършим работа. Поради тази причина аз съм тази, която поставя бариери.

5. Какъв съвет бихте дали на един бъдещ учител?

– Независимо от професията, като съвет бих дала да бъдете целенасочени и да работите за постигането на вашите цели и мечти. Дори да имате трудности с намирането на общ език с учениците не се отказвайте.

Татяна Колева, учител по биология:

1. Какво Ви подтикна да станете учител?

– „Някога“ учителската професия беше не само благородна, но и уважавана от обществото. Кандидатствах биология, след което не съм се и замисляла дали мога да работя друго освен учител. Исках – и станах.

2. Какво Ви мотивира да продължите да практикувате Вашата професия?

– Благодарността в погледите и думите на учениците, от което до ден днешен изпитвам удовлетворение.

3. Как решихте да останете да преподавате в България?

– Този въпрос е по-скоро за младите учители, т.к. по мое време това не беше дилема. Има колеги, които заминаха, но не всички са учители в чуждата държава.

4. Според Вас как се поддържа връзката учител-ученик?

– „Уважавай, за да те уважават!“. Това е нещото, което се опитвам да спазвам през дългогодишната си учителска практика. Мисля, че този девиз работи с пълна сила.

5. Какъв съвет бихте дали на един бъдещ учител?

– 1. Да не се плаши от професията учител.

– 2. Да бъде всеотдаен.

– 3. Да бъде близък с учениците, но и да спазва необходимата дистанция. – 4. Да помага безвъзмездно.

– 5. Да се държи коректно с учениците си.

– 6. Да бъде взискателен.

– 7. Да оценява справедливо!

Светлена Георгиева, учител по френски език:

1. Какво Ви подтикна да станете учител?

– Едно от най-главните неща, които ме подтикнаха беше любовта към децата. Друго много основно нещо е това да предам моите знания на някой, който и той би ги предал напред и така те няма да изчезнат.

2. Какво Ви мотивира да продължите да практикувате Вашата професия?

– Успехите на учениците, за мен това е най-голямата мотивация което мога да получа като учител. А това което ме кара истински да обичам работата си е, когато вляза в класната стая и видя техните усмивки и усетя желанието и стимулът им.

3. Как решихте да останете да преподавате в България?

– Твърде много обичам родината си, за да отида да живея в чужда страна. Също така съм трудно адаптивна между хора от друга държава и не мога лесно да приема културните различия.

4. Според Вас как се поддържа връзката учител-ученик?

– Според мен връзката учител-ученик е от голямо значение, но и заради това тя много трудно се създава, а ключа към поддържането ѝ – е добър баланс. Винаги трябва да има ясна граница между учителя и ученика, особено когато сме в училище. Когато сме извън училищна обстановка, по-може да скъсим дистанцията, но въпреки всичко нея винаги трябва да я има.

5. Какъв съвет бихте дали на един бъдещ учител?

– Съвета, който аз бих могла да дам е следния, а именно да следвате мечтите си и да не се отказвате. Защото след това ще видите желания от вас резултат, който единствено би могъл да ви зареди емоционално и положително.

Биляна Бенова, учител по испански език:

 1. Какво Ви подтикна да станете учител?

– Това, което ме подтикна да стана учител е това, че дълги години съм живяла в Испания и имам желанието да предам моите знания на следващото поколение.

2. Какво Ви мотивира да продължите да практикувате Вашата професия?

– Мотивират ме децата и тяхното желание и стремеж към това да научат нови неща, също така и огромните усилия, които полагат за да постигнат тези резултати.

3. Как решихте да останете да преподавате в България?

– Въпреки че не малко години съм живяла в Испания, нямаше как да спра да обичам България и точно поради тази причина се завърнах.

4. Според Вас как се поддържа връзката учител-ученик?

– Според мен между учител и ученик винаги трябва да има някакъв бариера и някакъв вид дистанция. Приятелствата са си приятелства, работата си е работа. За мен това две съвсем различни неща и трябва много добре да се разграничават.

5. Какъв съвет бихте дали на един бъдещ учител?

– Съветът ми е следния: Работи за мечтите си, въпреки трудностите. Ако мечтаеш и работиш, то се случва.

Ива Николова, учител по испански език и философия:

1. Какво Ви подтикна да станете учител?

– Това е професията, която от малка си мечтая да работя. Първо това, което ме подтикна са всички ученици и това да допринеса за техното развитие посредством философията главно. Друга причина е, защото много обичам да говоря и да се карам дори, въпреки че в час не ми се получава много.

2. Какво Ви мотивира да продължите да практикувате Вашата професия?

– Това което ме мотивира всеки ден са пак учениците. Не само знаещите, желаещите и интересуващите се, но дори и не знаещите, защото чрез тях аз се уча да бъда по-добра и по-разбираща към всички ученици.

3. Как решихте да останете да преподавате в България?

– Заради умните и талантливи деца, за които няма невъзможни задачи. Широко и креативно мислещи, емоционални и артистични. Това са учениците на Езиковата. Аз като възпитаник на Гимназията, нося в себе си нейните традиции. Съдбата не е въпрос на шанс, а на избор. И моя избор, макар и в по – късен етап от живота ми беше да стана учител.

4. Според Вас как се поддържа връзката учител-ученик?

– На първо място за мен е доверието. Учителят е този, който трябва да подкрепя, настоява и окуражава. Връзката между учител и ученик е от голямо значение при усвояването на знания и умения в ученика.

5. Какъв съвет бихте дали на един бъдещ учител?

– Бих посъветвала младите учители, да са на първо място себе си, да не забравят, че и те са били ученици, да са разбиращи. И малко философски ще завърша: мъдрост, доброта, търпение.

 

Снежанка Димитрова, учител по английски език с 37 годишен стаж:

В.Г. – Кое е най- хубавото нещо във Вашата професия?

С.Д. – всеки ден се срещаме с енергични, здрави и амбициозни младежи, жадни за знания, които ни зареждат положително.

В.Г. – Какво е нещото, което Ви вдъхновява всеки ден?

С.Д. – Това, че учениците ми са умни и интелигентни и тяхното желание за знание.

В.Г – Ако можехте да върнете времето назад. Да отидете при Вашето Аз, което седи пред вратите на университета и се чуди какво да направи, как ще го посъветвате?

С.Д. – Ако мога да върна времето назад сигурно щях да кажа учител, въпреки че по онова време учителската професия не ме привличаше толкова, защото мечтата ми беше да бъда преводач. През годините съм имала много шансове да си сменя професията, но никога не пожелах.

В.Г. – Какво бихте казали на всички нас, които в момента се чудим дали да поемем по учителския път, или не?

С.Д. – Да бъдеш учител е призвание. Не всеки може да се справи със задачата и отговорността. Това няма как и къде да се научи, защото е вътрешно усещане.

В.Г. – Опишете професията си с три думи!

С.Д. – Усилия, удоволствие и успехи. Успехите понякога се виждат веднага, но по- често е след години.

Станислав Вълев, учител по история:

В.Г. – Кое е най- хубавото нещо във Вашата професия?

С.В. – Най- хубавото нещо в моята професия е, че тя е разнообразна и всеки ден предлага нови предизвикателства, контакт с бъдещото поколение, което ще бъде част от нашата държава и трябва да работи за нейното по- добро бъдеще и не на последно място – динамиката и възможността да развиваш нови умения, не просто да планираш и изнасяш уроците, всички power skills, които са популярни и важни за развитието на всяка една отделна личност.

В.Г. – Какво е нещото, което Ви вдъхновява всеки ден?

С.В. – На първо място, ако и доколкото мога да запаля искрата на интереса на учениците към историята, ползите от нея и да разберат смисъла, че от нея зависи да живеем в по- добър и отговорен свят.

В.Г – Ако можехте да върнете времето назад. Да отидете при Вашето Аз, което седи пред вратите на университета и се чуди какво да направи, как ще го посъветвате?

С.В. – Нищо по- различно не бих казал от това, което имаше Станислав Вълев на 18 години като идея да учи или археология, или история. Така че бих му казал: “Добър избор, брат!“

В.Г. – Какво бихте казали на всички нас, които в момента се чудим дали да поемем по учителския път, или не?

С.В. – Бих ви казал да направите това, което ви е интересно, защото дори това, което имате като идея да не ви изглежда перспективно и престижно, ще ви накара да намерите редица възможности за успешната си реализация. Вече се научават все повече и повече неща и ще намерите начин да постигнете това, което искате. Така че не се колебайте, използвайте разума си, но следвайте и интересите, и сърцето си.

В.Г. – Опишете професията си с три думи!

С.В. – Предизвикателна, интересна, смислена!

.