За патрона

Екзарх Йосиф I

Екзарх Йосиф I (Лазар Йовчев) е една от най-значимите личности в българската история след Освобождението – духовен водач, просветител, дипломат и ревностен защитник на българската национална кауза.

Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Още като ученик проявява изключителна любознателност и стремеж към знания. След обучението си в Цариград продължава образованието си в престижния Сорбонски университет в Париж, където изучава литература и право. Отличната му подготовка, широката европейска култура и владеенето на чужди езици го превръщат в една от най-образованите личности на своето време.

През 1872 г. приема монашество с името Йосиф, а само няколко години по-късно е избран за Ловчански митрополит. На 24 април 1877 г. е провъзгласен за Български екзарх – пост, който заема в продължение на 38 години.

В трудните години след Освобождението Екзарх Йосиф I посвещава живота си на духовното и просветното обединение на българския народ. Той защитава правата на българите в Македония и Одринска Тракия, развива училищното дело и работи неуморно за съхраняването на националната идентичност.

Под негово ръководство Българската екзархия изгражда впечатляваща мрежа от училища и църкви. До 1912 г. в екзархийския диоцез функционират 1373 училища, 13 гимназии и 87 прогимназии, в които се обучават десетки хиляди български деца. Благодарение на неговите усилия поколения българи получават достъп до образование и възможност за духовно и културно развитие.

През 1902 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките.

Екзарх Йосиф I остава в историята като мъдър духовен водач, талантлив дипломат и всеотдаен радетел за българската просвета. Неговият живот е пример за служене на народа, а делото му продължава да вдъхновява поколения българи.

Днес Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ – Ловеч с гордост носи името на своя патрон – човек, посветил живота си на знанието, духовността и бъдещето на България.